Това е профессор Любомир Владикин. Роден на 03 септември 1891 година в село Голямо Белово, Пазарджишко. Син е на Никола Владикин от Македония, учител, книжовник, политик. Майка му Мария Морфова е сестра на видната оперна певица Христина Морфова и на композитора Александър Морфов, автор на много военни маршове и на македонския марш "Изгрей Зора на Свободата”. Любомир Владикин завършва класическа гимназия в София, после Софийския университет «Климент Охридски”. Участва през Първата световна война на Южния фронт. Продължава образованието си и го завършва с два доктората – държавни науки от университета във Вюрцбург и по стопански науки от университета във Виена. Преди да се отдаде на университетска работа служи като финансов инспектор в БНБ София. От 1928г. е доцент по право в Софийския университет, а от 1932г. е професор и от 1938г. – титуляр на катедрата по право. Специализира в Италия и Франция. Член- кореспондент е на Италианската академия на науките и получава научна степен «Лесансие” от Сорбоната в Париж. От 1920г. е член на Съюза на българските писатели, а от 1925г. – негов секретар. Написал е трудове по конституциите на Югославия, Австрия и Румъния. Главни негови съчинения са «Общо държавно и конституционно право”, "История на Търновската конституция”, "Политико-философска и правна същност на парламента” и "Царевград Търнов, регентство и др.” Проф.Владикин е един от идеолозите на българския национализъм и открит привърженик на Съюза на Българските Национални Легиони. През Втората световна война редактира библиотеката «Нова Европа”, в която издаде трудовете на видни политически дейци на Райха, Италия и Португалия. Краят на войната го завари на лечение в Западна Германия. Почина на 22 май 1948г. в Мюнхен. Проф.Владикин е виден интелектуалец, привърженик на теорията за расова чистота. За българите той пише: "Ние, българите, се гордеем, че върху нашата земя славяните са се сляли с културните траки и после са били обновени от кръвта на Аспаруховата дружина”. Политическите разногласия той обяснява с неулегналата още расова смесица. Колкото една нация е по-чиста етнически – твърди той – толкова по-здрави са връзките между отделните й членове: единомислие, сговорчивост и солидарност, развит усет към общия интерес, склонност към масови подвизи и гражданска дисциплина. Дължат се на еднаквите психически качества на расата. Държавата е организъм, който единственно е без противоречия. Нацията се отъждествява с държавата. Нацията е биологична и културна общност с елементи на общ расов или племенен произход, обща религия и език, обща физико-географска среда, общи обичаи и традиции, общо културно съзнание и воля за общност. Но основният белег е съзнанието за духовна общност. Владикин определя нацията като расова общност, чийто единствен белег е "чувството за нация”, което лежи в природата на човека. Тази общност е напълно хармонична без никакви важни противоречия подобно на организма. Това чувство за нация е съществувало още тогава, когато никаква нация не е съществувала. Според Владикин интернационализмът противоречи на човешката природа. Основното свойство на човека е чувството за своето.