
Роден е 21 Oктомври 1941 г. в гр. София. Произхожда от революционно-интелигентска фамилия. Дедите му са родени във Вардарския край и участват активно в борбите на българското население за обединение на Родината в четите на Тодор Александров. Баща му и чичо му са международно признати учени. Малкия Иван бива закърмен, особено от баба си с патриотизъм и непримирима омраза към враговете на България. Това се засилва и от сблъсъка му с еврейската подлост и коварство когато като ученик става обект на организирани преследвания от еврейчето Давид, син на българоубиеца Аструг Калев, тогава депутат в народното събрание.
Младият Иван не оставя еврейската подлост без последствия. Той издебва поотделно групата му и ги пребива един по един, като част от тях минават на страната на Иван. Еврейчето също бива всекидневно пребивано. Бащата на Давид се намесва и изисква от родителите на Иван да повлияят на сина си за спиране на "тормоза”, защото не можело в онова време да се нарича един евреин "чифут” и да бъде пребиван.
През 1955 г. Иван Георгиев се запознава с Иван Палазов бивш водач на СБНЛ в гр. Варна. Иван Палазов и неговите съмишленици са намислили младежка група, която след завършване на гимназията да влезе във висшите военни училища и като офицери да извършат военен преврат. Засегнатия в националното си достойнство и гордост Иван Георгиев се включва първи в новосъздадената младежка група. Работи с жар и привлича 120 младежи от различни училища. В началото на 1956 г. бива издигнат за ръководител в гр. София на младежката организация на Българската Националистическа Партия, а към края на същата година става председател на младежката организация за цяла България.
През 1957 г. бива арестуван и като ръководител е осъден на 5 години затвор. Годините прекарани зад решетките го каляват въпреки че бива тормозен от закоравели криминални престъпници.
След излизане на свобода решава да възстанови структурите на партията и с помощта на Михаил Йорданов - бай Мишо постепенно създава ядрата на Българската национално-революционна партия. Въпреки че събранията се организират под различни благовидни причини за пред обществото и Държавна сигурност, на 1 Септември 1983 г. бива отново арестуван на работното си място. Благодарение на помоща на поета Венко Марковски процес срещу д-р Иван Георгиев не се образува. След освобождаването му 23 декември същата година, отново трябва да създава партийни структури в тежки нелегални условия.
След 10 ноември 1989 г. действа свободно и регистрира Българската национално-радикална партия. Сега се явява като виден политически деец и националист с голям авторитет. В интервю за в. ”Стандарт” журналистката го запита: "Интересен, почти авантюристичен живот сте водили, доктор Георгиев, но заедно с това и тежък. Не съжалявате ли за младите си години?”
Доктор Иван Георгиев отговори: ”Не, не съжалявам. И ако имах втори живот, отново щях да го изживея по същия начин. Макар и тежък и трънлив но това е пътят, завещан от дедите ни, за постигането на обединена и велика България.”

По професия машинен инженер. През 1961 г. завършва Висшия машинно-електротехнически институт (сега Технически университет) в София. След кaто работи в няколко завода, постъпва в същия ВУЗ, който е завършил и работи в него 34 години като преподавател в катедра "Основи и технически средства за конструиране". Има повече от 20 научни публикации. Главните му интереси са насочени в областта на инженерния дизайн, в която създава школа за научното му и практическото развитие в нашата страна.
В политическия живот се включва веднага след 10 ноември 1989 г. Един от основателите на Българската национално-демократическа партия, но поради нейната антинационална и предателска роля напуска и от края на 1990 г. става член на БНРП. Последователно заема различни постове в централното й ръководство и от 1996 г. е избран за заместник-председател на партията, като последователно и неотклонно работи с нейния водач д-р Иван Георгиев.
През 1990 г. основава "Съвет за стратегически изследвания”, който изиграва съществена роля за разкриване на пагубните за България действия на силите на "новия световен ред” и на техните лакеи в нашата страна.
През 1994 г. разработва пълната икономическа програма на партията, която осъвременява последователно през 1997 и 1999 г., в светлината на променящите се условия в България.
Има много политически публикации, главно в партийния вестник "Български глас”. Участвувал е самостоятелно и съвместно с д-р Иван Георгиев в редица изяви по кабелни телевизии. Ръководи предизборния щаб на БНРП и участвува в някои радио и телевизионни предизборни обръщения.
Водил е предизборните листи в парламентарни избори в областите Ямбол, Хасково и Шумен. Участвувал е в много предизборни агитационни обиколки в страната заедно с д-р Иван Георгиев. Навсякъде се е изявявал като твърд и последователен български националист.