БЪЛГАРСКА НАЦИОНАЛНО - РАДИКАЛНА ПАРТИЯ - РУСЕ

1. След Френската революция се установи стопанската система на либерализма. Той учеше: пълна стопанска свобода на индивида и никакво държавно вмешателство в стопанския живот. Животът, обаче, излезе по-силен от теорията. Вмешателството в стопанския живот, отначало плахо и колебливо, а после по-решително и по-твърдо като едно вътрешно противоречие на либералната държава, се налагаше. Либералната държава преставаше постепенно да бъде либерална държава: протекционистичната митническа политика, насърчителната стопанска и регламентационна политика, участието на държавата в търговията (Храноизноса) и всичко това е противолиберално в либералната държава. 

Все повече държавата се натоварваше с функции в стопанския живот. Това е проявление и потвърждение за тъй наречения закон за увеличаващата дейност държавата, формулиран от големия икономист и най-голям представител на финансовата наука Адолф Вагнер.

И за нас безпристрастните наблюдатели на тези тенденции, за нас, реалните политици, се поставя въпросът дали тази държавна намеса колкото повече се увеличава и налага от живота, трябва да бъде както досега откъслечна, случайна, необмислена, инцидентна, неорганизирана или да бъде организирана, цялостна, системна, да обхваща всички клонове на народното стопанство, но организирано и последователно, например, да представлява една стройна система от органически свързани мерки и мероприятия, които да бъдат лишени от случайност, инцидентност, необмисленост и несъвместимост, да се тръгне изобщо по пътя на една последователна стопанска политика на държавата. Безспорно е, че отговорът ще бъде в полза на организираното ръководство на стопанството. А това вече е системата на направляваното стопанство. Идеалът на СБНЛ е основаването на едно направлявано стопанство, при което държавата се контролира, интервенира, урегулира и направлява народното стопанство с оглед на големите национални интереси и целите на българската държава, народ и нация.

2. Либерализмът искаше свобода на стопанската дейност, свобода на труда, свобода за сключване на договори за работа, забраняване на работническите организации (понеже в тях работникът бил подчинен на общо ръководство и губи своята свобода). Работникът бе оставен да си търси работа напълно свободно и да уговаря напълно свободно условията на труда и заплатата си. При това положение експлоатацията била невъзможна – учи либерализмът – защото на работника била предоставена пълна свобода – ще работи, където иска, каквото иска, ще преговаря свободно за надницата и ако желае, ще приме условията – ако не ги желае, няма да ги приеме и ако ги приеме – приема ги свободно и доброволно, защото намира, че има сметка, че не е експлоатиран. Следователно, за експлоатация при системата на свободата и дума не може да става.

Но при либерализма това чудесно построение на теоретически гениално учение имаше един непримирим враг – живота. Животът показа, че работникът не е свободен. Свободата на работника е една иллюзия, от чиито горчиви и отвратителни плодове той понякога вкусва. Разбира се, че гладният не може свободно да уговаря и приема условията за работа, когато глад го притиска и когато за една работа се протягат десет ръце, а в същото време семейството и децата му изнемогват от глад. Така работникът се принуждава «свободно” да приеме да работи, макар при най-позорни условия , но да може да изкара надница поне за едно черно и кораво парче хляб, защото иначе и той, и семейството му "свободно” ще гладуват. Разбира се, че работникът има свобода в едно отношение: когато ще реши дали е съгласен да умре от гладна и мъчителна смърт.

Създаде се диктатурата на капитала. Свободата създаде господството и всевластието на капитала. Свободата се превърна в свобода на експлоатацията. Свободата узакони диктатурата, всевластието, господството и екслоатацията на капитала.

Източник: «Цялостен политико-социологичен и идеологичен образ на СБНЛ. Бургас, 2007, стр.37-39.