Група
Мини-чат
Статистика
Онлайн: 1
Гости: 1
Потребители: 0
| Главна » Статии » Статии |
ЛЕГИОНЕРИ
Русе, 05 май 1932 година От всички краища на страната запристигаха млади, със светнали очи, люде. Тихо, незабелязано всеки биваше посрещнат и отвеждан вън от града, в пансиона на сираците от войните. По двора никакво движение. Из града също. Като че ли никой не бе дошъл. Големият град погълна в пазвата си стотината младежи, скри ги от погледа на любопитните, от окото на властта, като че ли никой не бе дошъл. 22 легиона бяха пратили своите представители. Все млади, един от друг по-млади момци. Но с големи сърца, с искрящи очи. Никой нищо не подозираше. Конгресът бе открит. Вън от града, в пансиона за сираци от войните. Духът на бащите ни, които паднаха по боюните поля, дух, който живееше в сърцата ни, беше прострял десницата си над нас. Пазеше ни и ни вдъхновяваше. И там, в тая отдалечена сграда, в която стотица синове на герои живеят и се готвят за живота, днес, 5 май 1932 г. една друга стотица младежи, събрани от всички краища на страната, обмисляха, разискваха и решиха. Окончателно бе учреден Съюзът на националните легиони. Уставът бе приет. Пътят начертан. Никой в Русе не подозираше за това велико дело, което тогава бе сътворено. Русе научи скоро за нас. След като решенията бяха взети. След като необходимата работа бе свършена, легионерите се показаха. Вечерта по улиците се почувства по-голямо оживление. Млади хора, срещаха се, възторжено се поздравяваха. Още никой може би не забелязваше. Но... мощни гърла, стотици млади хора под прозорците на „Доходното здание”, дето се даваше концерт от лигата на Румъно-българско сближение, запяха: „... О, Добружански край, ти наш си земен рай...” Събра се тълпа. Намеси се полицията... но младата българска генерация бе проговорила... На другия ден по тротоарите се трупаха любопитни, на прозорците по къщите, на вратите на магазините се трупаха хора... по улиците маршируваха стройни редици на млади хора, с песни, бойни песни, песни, под звуците на които маршируваха и техните бащи, крачеха те с гордо вдигнати чела. И всеки питаше: Кои са? Тогава за първи път между народа се чу и разнесе името – легионери. Пред паметника на „Свободата” стройните редици спряха. На колене. Всички изпяха „Покойници”. Без думи, без речи всички се разбраха. Те мислеха като един. Стиснаха си ръцете. С поглед повториха клетвата си и се разделиха. Разотидоха се всеки при своите другари, в своите градове, за да занесат искра от запаления огън, за да пламне в цялата страна идеята за легионерството. Източник: Дочев, Иван. Кои сме и за какво се борим. София, 2007, стр.22-23.
| |
| Преглед: 140 | Тагове: | Рейтинг: 0.0/0 |
| Всички коментари: 0 | |